Георги Гешев е най-изтъкнатия представител на нашето шахматно движение от времето на неговото зараждане. С неговото име е свързан периода 1926-36 години. Това беше времето, когато шахмата правеше своите първи крачки, времето на първите шахматни клубове, началото на организирания шахматен живот.

   Георги Гешев е роден в София на 8 Октомври 1903г. Още като ученик 16-годишен той се привързва към шахматното изкуство, задълбочено изучава теория и става един от най-ревностните членове на софийския шахматен клуб. Благодарение на своя голям природен талант и изключителна любов към шахмата, той бързо се издига между един от най-добрите шахматисти. Първата по-значителна проява, която му създава известност, е спечелването през 1925г. на един голям международен конкурс за решаване на шахматни задачи. Една област от шахмата в която Гешев проявява жив интерес до края на живота си.
   Не закъсняват и успехите му като състезател. Бързо се налага като най-колоритният и силен играч за определен период от историята на нашия шахмат. През 1927 година побеждава в мач силния варненски шахматист Ксени Атанасов, а същата година участва за първи път в първенството на Софийския шахматен клуб и разделя първото място с известния по това време наш шахматист Алфред Пинкас. В последвалият след турнира мач Гешев убедително се налага с резултат 4.5:1.5.

   През 1928 година във Велико Търново се полагат основите на Българския шахматен съюз. Непосредствено след конгреса се играе и първото първенство на България, но за съжаление поради земетресението в Чирпан и някой от организационен характер, то остава незавършено. Фактически обаче Гешев е победител, тъй като в момента на прекъсването на турнира убедително води в класирането пред следващите го Георги Х.Славчев, Ксени Атанасов, д-р Андрей Гюров и др. В първенството на Софийския шахматен клуб през 1929г. той е на второ, а през 1931г. отново на първо място. Официалните ежегодни първенства на България датират от 1933 година. На първото във Варна Георги Гешев е начело заедно с д-р Ю. Тошев, но след това в един крайно оспорван и изпъстрен с драматични моменти мач, той побеждава с резултат 4.5:3.5.

   От този момент до края на своя живот Гешев е безсменен шампион на страната – София /1934/, Русе /1935/ и отново София /1936/. Междувременно побеждава в мачове освен д-р Тошев и другите свои най-изтъкнати съперници по онова време – Ксени Атанасов и Найден Войнов.

   През 1935 година в София гостува известния руски майстор емигрант Евгени Зноско-Боровски. Това бе първото посещение на чуждестранен шахматист в нашата страна. Гешев наистина губи организирания малък мач 1:3, но независимо от резултата показва зряла игра и само липсата на международен опит не му позволява да завърши по-успешно мача. На следващата година на турнира на нациите в Мюнхен, играейки на I дъска, в отделни партии срещу най-известните световни шахматисти Гешев показва, че може успешно да се сражава с тях. Паметни остават победите му срещу Макс Роми, Кавли Йоргенсен, Г. Ван Дьосбург, ремитата срещу Паул Керес, Владас Микенс и др. И тъкмо в този момент, когато Гешев е пред прага на „големия шахмат”, в разцвета на своите творчески сили, неочаквана и нелепа смърт слага край на тези надежди...