::НОВ САЙТ ! ::поща <<начало>>
   
 
Александър Александрович Алехин е четвъртият световен шампион по шахмат (1927-1935 г. и 1937-1946 г.). Роден на 31 октомври 1892 (според някои източници на 1 ноември 1892 [1]) в Москва, Русия, в аристократично семейство. Починал на 24 март 1946 в Ещорил, Португалия. Погребан в Париж, Франция.

В сравнение със своите предшественици Александър Алехин е най-всеотдайният жрец на шахматната си муза. Дори смъртта го заварва на шахматната дъска. Сбъдва се и печалното му желание - да умре като световен шампион!

Алехин е създал безброй шедьоври на шахматното изкуство, много от които са удостоени с приза за най-красива партия. Неговият гений се разгръща в неповторимите му комбинации. Откривал ги мигновено, само с един поглед на дъската, докато минавал край масите на останалите участници в състезанието. А те дори не подозирали за тях.

Учи денем, нощем играе
Александър Алехин е роден на 31 октомври 1882 г. в Москва.
 
 
Баща му бил управител на Воронежка губерния, потомствен дворянин. Правилата на играта научава на 7-годишна възраст от по-големия си брат Алексей. Играта го увлича до такава степен, че анализира позиции пред шахматната дъска до късна вечер. Денем изучава френски и немски език. След гимназията учи право в Петербург (1911-1914). През тези години върви по възходяща линия и шахматният му път. На 12 години участва в първите си състезания. На 16 г. става майстор, а на 18 дебютира на международната сцена - в Хамбург. Първия си турнир печели през 1912 г. в Стокхолм. На супертурнира в Петербург 1914 г., който трябва да излъчи претендента на световния шампион д-р Ласкер, Алехин заема 3-то място след Ласкер и Капабланка.

Прави се на невменяем
Началото на Първата световна война (1914) го заварва на международния турнир в Манхайм. Турнирът е прекъснат след ХI кръг, но за победител е обявен Алехин. Седемте руски участници във фестивала стават военнопленници и са интернирани в затвора на град Ращат. Шестимата от тях били прехвърляни от лагер на лагер година и половина. В Русия успял да се завърне веднага само Алехин, като изиграл перфектно ролята на невменяем. Бил освободен с помощта на Червения кръст.
Завръщайки се в Русия, Алехин постъпва в армията и заминава за фронта. След тежка контузия през 1916 г. постъпва във военната болница в град Тарнопол. По време на революцията напуска Москва и няколко месеца живее в Одеса (1917-1918). През 1921 г. се оженва за швейцарската журналистка А. Рюг и заедно с нея заминава за чужбина. Установява се в Париж и пиема френско поданство. В близо 40-годишната си шахматна кариера Алехин е участвал в 87 турнира, в 62 от тях заема първо място.
 
Битката в Буенос Айрес
Александър Алехин е едва на 22 години, когато проявява удивителна прозорливост: започва да се готви за мач за шахматната корона не срещу световния шампион д-р Ласкер, а срещу Капабланка! От този момент - 1914 г., мечтата за шахматния престол го обладава все по-силно и става смисъл на неговия живот. Заради нея през 1921 г. напуска родината си и се втурва в турнирни сражения. В Будапеща, Триберг и Хага руският маестро спечелва с лекота първите места, при това без нито едно поражение.
 
 
Следват нови победи - в Берн, Париж и Баден през 1925 г. През лятото на 1927 г. Алехин спечелва като на шега турнира в Кечкемет и се устремява към Аржентина. Часът на съдбовния мач с Капабланка е настъпил.
"Аз не мога да си представя как мога да спечеля шест партии срещу Капабланка - отбелязва претендентът преди отплаването за Буенос Айрес. - Още по-малко обаче мога да си представя как Капабланка може да спечели шест партии от мен!". Мачът се играе до 6 победи, но при 5:5 кубинецът може да запази титлата си.
 
Аржентинската и европейската преса не пропускат да изтъкнат убийственото надмощие на кубинеца в досегашните му срещи с Алехин - 5 победи и три ремита и нито една загуба!
За организацията на мача Аржентина харчи 15 000 долара. От наградния фонд за Алехин са предвидени 4800, а за Капабланка - 5200 долара.
 
Осигурена е още и пълната издръжка на двамата съперници и техните съпруги.

Титаничната битка започва на 16 септември 1927 г. в залата на Националния театър в Буенос Айрес и продължава два месеца и половина. Толкова дълго не е игран нито един от мачовете за титлата дотогава. Рекорден е и броят на партиите - 34. От тях 6 печели Алехин, 3 - Капабланка и 25 завършват реми.
Алехин отнема световната титла на феноменалния кубинец и става четвъртият официален владетел на шахматното кралство. Капабланка е съкрушен. Той изпраща лаконична бележка на победителя: "29 ноември, 1927 г. Драги господин Алехин! Предавам партията. Следователно Вие сте световен шампион и аз Ви поздравявам с вашите успехи. Моят поклон на госпожа Алехин. Искрено Ваш Х.Р. Капабланка."
 

Българин го спасява от разстрел
В края на 1918 г. сред руските шахматисти се пръска мълвата за ареста на Александър Алехин. Той е осъден на разстрел от пролетарското правосъдие заради богаташкия си произход. Шахматисът Вилнер, работещ в Одеския военен трибунал, узнал за присъдата няколко часа преди да бъде изпълнена, и изпратил незабавно телеграма на тогавашния председател на Украинския совнарком Кръстю Раковски с молба да спаси Алехин. За щастие българинът, който е първи президент на Украйна след Октомврийската революция, бил слушал за шахматния гений.

 
 
Чрез пряка линия той се свързал с Одеския ЧК. Алехин бил освободен още същата нощ и изпратен в разпореждане на другаря Раковски.

Този епизод е разказан в автобиографията на Фьодор П. Богатирчук "Моят жизнен път", издадена в Сан Франциско през 1978 г. Проф. Богатирчук е шампион на СССР по шахмат през 1927 г. Емигрира в Канада през 1943 г.
 

ЦИТАТИ И ПРЕПОРЪКИ ОТ АЛЕКСАНДЪР АЛЕХИН:

„За мен шахматът не е игра, а изкуство. Да, аз считам шахмата за изкуство и поемам, върху себе си тези обезателства, които те налагат на своите привърженици."

„Шахматът преди всичко ни учи да бъдем обективни. В шахмата може да израстат големи майстори, само ако осъзнават своите грешки и недостатъци. Съвършено така, както е в живота."

„С помощта на шахмата аз възпитах своя характер."

„Комбинацията е душата на шахматната партия"

 
 
 
АВТОР: Живко Кайкамджозов
   
 
::.1.:: Шахът преди официалните световни първенства ::
::.2.:: Вилхелм Стейниц (1886—1894) ::
::.3.:: д-р Емануел Ласкер (1894—1921) ::
::.4.:: Хосе Раул Капабланка (1921—1927) ::
::.5.:: д-р Александър Алехин (1927—1935, 1937—1946) ::
::.6.:: д-р Макс Еве (1935—1937) ::
::.7.:: Михаил Ботвиник (1948—1957, 1958—1960, 1961—1963) ::
::.8.:: Василий Смислов (1957—1958) ::
::.9.:: Михаил Тал (1960—1961) ::
::.10.:: Тигран Петросян (1963—1969) ::
::.11.:: Борис Спаски (1969—1972) ::
::.12.:: Роберт Фишер (1972—1975) ::
::.13.:: Анатолий Карпов (1975—1985, 1993—1999 ФИДЕ) ::
::.14.:: Гари Каспаров (1985—1993,1993—2000 ПША) ::
::.15.:: Александър Халифман (1999—2000) ::
::.16.:: Вишванатан Ананд (2000—2002) ::
::.17.:: Руслан Паномарьов (2002—2004) ::
::.18.:: Рустам Касимджанов (2004—14 Октомври 2005) ::
::.19.:: Веселин Топалов (14 Октомври 2005 - до днешни дни) ::
 
  Designed by: