|
|
| |
Хосе Раул Капабланка и Граупера (1888-1942г.)
(на испански Jose Raul Capablanca y Graupera) е знаменит кубински шахматист и 3-ти световен шампион по шахмат (1921-27). Играе шахмат от началото до средата на 20 век. Изиграва над 700 турнирни срещи, от които печели над 71%. Губи само 36 срещи в целия си живот.
От първия мач за световната титла между Вилхелм Щайниц и Йохан Цукерторт през 1896 г. до Втората световна война строг регламент за определянето на претендента за престола не съществувал. Той се излъчвал не толкова съобразно силата и успехите, колкото от способността да осигури финансовите условия на световния шампион. В немалка степен влияели и личните предпочитания на шампиона.
С тези обстоятелства можем да си обясним и загадката, че гениалният полски шахматист Акиба Рубинщайн (1882 - 1961), който не отстъпвал нито по резултати, нито по дълбочина на творчеството си на световните шампиони, не успял да се срещне в двубой за титлата с д-р Ласкер. А в разцвета на своя талант (1906 - 1912) той показва изключителни успехи и само през 1912 печели 4 супертурнира! Но великия Акиба бил скромен и още по-лошо - много беден. |
|
|
| |
От това се възползвал Давид Яновски, също поляк, живеещ в Париж. Този ексцентричен гросмайстор стоял значително по-ниско по резултати и творчество от Рубинщайн. В лицето на парижкия художник милионер Нардус Яновски имал обаче силна финансова подкрепа и играл два мача за титлата с д-р Ласкер - през 1909 и 1910, които завършили с катастрофален разгром за претендента.
Освен това в хода на продължителните преговори между д-р Ласкер и Рубинщайн се намесила и Първата световна война. След нея Рубинщайн бил изместен от "кубинския тайфун" Хосе-Раул Капабланка. През 1920 той изпратил повторна покана към д-р Ласкер за мач. Първата през 1911 след сензационната победа на младия гросмайстор в Сан Себастиан се сторила твърде дръзка на шампиона и не достигнала целта. Сега обаче засегнатият от военната инфлация шахматен крал побързал с положителния си отговор, още повече че богатата кубинска аристокрация обявила безпрецедентен призов фонд - 20 000 долара! При това независимо от резултата д-р Ласкер имал обезпечени $ 11 000.
Мачът в импозантния мраморен дворец "Гран Казино Плайя" в Хавана започнал на 15 март 1921 при регламент до 8 спечелени партии от единия съперник. Събитията се развили по съвсем неочакван сценарий. Световният шампион, който стоял на престола цели 27 години и постигнал блестящи успехи, бил разгромен, без да спечели нито една партия
След 4 победи на кубинеца и 10 ремита д-р Ласкер предава двубоя, позовавайки се на здравословни причини. На 27 април Хосе-Раул Капабланка е обявен за третия официален световен шампион! Предавайки короната, д-р Ласкер казва: "Въпреки всички трудности, които в този мач бяха повече, отколкото във всеки друг, от шахматна гледна точка той бе за мен наслаждение. Играта на Капабланка поставяше пред мен оригинални задачи. Неговите партии са ясни, логични и силни. В тях няма нищо скрито, изкуствено или измъчено..." |
|
|
Капабланка е в зенита на своето могъщество. Той чувства това и споделя: "Като шахматист, струва ми се, достигнах предела на своята сила." Подобно на Нарцис новият шампион е влюбен в себе си. Именно това самочувствие обаче, подхранвано от блестящите победи и съзнанието за собствено величие, довежда "шахматната машина" до пагубната мисъл за непобедимост. Тя притъпява чувството му за самосъхранение, особено след мач-турнира в Ню Йорк през 1927, където той побеждава в отделни мачове всички претенденти за короната - Алехин, Видмар, Маршал, Нимцович, Шпилман. |
|
|
|
|
| |
Отсъствал само д-р Ласкер, но такава била скритата воля на Капабланка! Алехин заел второто място и това утвърдило правото му на претендент №1.
Изумен от играта на кубинеца, австрийският гросмайстор Рудолф Шпилман възкликва: "Капабланка ще стои на престола дълго!" Всъщност тази победа се оказва лебедовата му песен.
Без съмнение Капабланка е един от най-великите шахматисти на всички времена. Според мнозина - най-великият.
|
|
|
|
От 1910, когато почва активната му шахматна кариера, до олимпиадата в Буенос Айрес през 1939, когато е последното му участие в официално състезание, той спечелва чисто първо място в 21 турнира от общо 37 и побеждава в 5 мача от шестте, които е играл. От 583 официални партии има 302 победи, 64 ремита и само 35 загуби!
|
|
|
Капабланка е роден на 19 ноември 1888 в Хавана. На 4 години се научава да играе шах от баща си - лейтенант от испанската армия. На 13 лумва ослепителният му талант след сензационната победа над шампиона на Куба Корцо, която носи на тийнейджъра титлата първенец на страната. Това е безпрецедентен подвиг на Хосе-Раул Капабланка и Граупера, непознат дотогава в историята на шаха.
На 15 той завършва училище в родния си град и заминава за САЩ, за да учи английски и други европейски езици, нужни за университета. 18-годишен постъпва в Химико-инженерния факултет на престижния Колумбийски университет. Подобно на предшествениците си Щайниц и Ласкер обаче вместо лекции в университета посещава шахматните клубове и преди всичко манхатънския. |
|
|
|
|
След 2 г. стига до извода, че науката не е за него, и напуска университета. През 1908 - 1909 предприема продължително турне из САЩ и изнася десетки сеанси на едновременна игра. В тях губи само 12 партии от общо 560. В същото време играе и 130 партии срещу най-силните шахматисти, от които губи само две. Първото му голямо изпитание е мачът срещу шампиона на САЩ Франк Маршал през 1909 г. Маршал подценява младия кубинец и загубва катастрофално с 1:8 при 14 ремита.
Тази сензационна победа става именно повод за международния дебют на Капабланка в големия турнир в Сан Себастиан (Исп) през 1911. Преди началото му редица именити гросмайстори изказват негодуванието си от включването на неизвестния шахматист. С тях Хосе-Раул се разправя незабавно по най-безапелационен начин и печели титлата. |
|
|
|
| |
Капабланка бил разностранно надарен. Партиите му разкриват съвършено съчетание на дълбока позиционна стратегия с елегантна тактика. А техниката му била фантастична. Реализирал безупречно и най-минималните преимущества, което давало повод да сравняват ходовете му с точността на часовников механизъм и да го наричат "шахматна машина".
|
|
|
|
"Благодарение на ясния и бърз поглед над дъската в съчетание с най-тънка интуиция Капабланка умееше с поразителна лекота да направлява играта по път, на който неговата армия можеше да получи най-големи изгоди. Най-силното му качество бе обаче изкуството да опростява играта", казва Александър Алехин, неговият приемник на престола.
Любопитно е, че отношенията между Алехин и Капабланка, двамата шахматни колоси до Втората световна война, са били, най-меко казано, хладни. Без обаче да има сянка на неприязън. Напротив - когато кубинецът умира след внезапен кръвоизлив в мозъка, именно Алехин произнася най-хвалебствените думи: "Със смъртта на Капабланка загубихме най-блестящия шахматен гений, равен на когото вече никога не ще видим!"
От петимата световни шампиони до Втората световна война Капабланка е най-големият галеник на съдбата. Ето какво казва по този повод д-р Макс Еве, петият носител на короната: "Ставайки знаменит, Капабланка се превръща в национален герой.
В Хавана му подаряват чудесна къща
Рождения му ден назовават Деня на Капабланка, предоставят му дипломатически пост, който всъщност представлява внушителна годишна рента." |
|
|
|
|
|
