::НОВ САЙТ ! ::поща <<начало>>
   
:: Д-Р ЕМАНУЕЛ ЛАСКЕР - ПСИХОЛОГЪТ НА БЕЗКРЪВНИТЕ БИТКИ...
Обвинявали дълголетния крал, че хипнотизира съперниците си

Името на д-р Емануел Ласкер, втория световен шампион, заема особено място в галерията на великите шахматисти. От една страна, защото остава на престола цели 27 години, от друга - заради бляскавите му победи, каквито не е успял да постигне никой друг преди него. По този повод американският гросмайстор Румин Файн, един от най-силните в края на 30-те години на ХХ век, вдъхновено пише: "Всеки обикновен смъртен би бил щастлив да се класира трети в Хейстингс през 1895 г., да раздели второто място в Кембридж-Спрингс през 1904 и да направи равен мач с Шлехтер през 1910. За Ласкер тези резултати бяха най-сериозните "провали" в кариерата му. При всички други случаи, във всички други турнири и мачове той бе пръв, пръв... а понякога дори и повече от пръв."
Три пъти ура за новия шампион.
През 1894 Щайниц играе четвъртия си мач в защита на короната си с два пъти по-младия от него д-р Емануел Ласкер. Той е в разцвета на силите си, докато шампионът е сериозно болен.
 
Ласкер спечелва с 12:7 (играе се в Ню Йорк, Филаделфия и Монреал) и на 26 май 1894 в залата на Канадската търговска камара приема възторжените овации на своите почитатели. Щайниц посреща удара твърдо, с присъщото му достойнство и кавалерство. "Три пъти ура за новия световен шампион", изрича той словата, които стават символът на шахматната коронация. После обронва глава над шахматната маса и повече от час стои така в опустялата зала... Краят на царстването на първия световен шампион бил колкото логичен, толкова и неизбежен - младостта победила.
За разлика от Щайниц, който става обладател на престола след 25-годишни битки, Ласкер достига до него само за 5 г. Но докато Щайниц е признат за крал дълго преди официалното коронясване, Ласкер не намира полагащото се признание дори след това. Убедителната му победа над Щайниц се тълкува от мнозина като твърде лек успех, завоюван срещу един старец. Други открито обявяват стила му за сух и непривлекателен.
Трябва да мине още време, докато новият властелин успее да убеди шахматния свят в неоспоримото си превъзходство. Това става след редица категорични победи на турнирите в Петербург 1895-1896, Нюрнберг 1896, Лондон 1899 и Париж 1900 г. Преди последния Ласкер смятал да се оттегли за известно време и да се отдаде на математиката и философията. Така и постъпва, но след като приема и последното предизвикателство на отиващия си ХIХ в. - супертурнира в Париж по случай най-импозантното Световно изложение на столетието.
 
Нима би могъл шампионът да се откаже от моралния си дълг и да прескочи границата между вековете, без да уважи шаха, своите колеги и почитатели? Ласкер излиза пръв с блестящия резултат 14,5 точки от 16, пред Пилсбъри с 12,5, Мароци и Маршал с по 12.
Победният ход на шампиона продължава и през следващите десетилетия, за да достигне такива смайващи висоти, които през 1917 г. карат Рихард Рети да възкликне: "Ще бъде ли някога Ласкер победен?"

Доктор по математика и философия.
Емануел Ласкер е роден на 24 декември 1868 в малкото градче Берлихинген в Германия (днес Барлинек в Полша). 12-годишен го изпращат да учи в Берлин при по-големия му брат Бертолд - силен шахматист. Ласкер-младши се увлича толкова по играта, че в скоро време Бертолд е принуден да го върне при родителите им. Гимназиалното си образование Емануел продължава в Лансберг, където историята се повтаря - попада в шахматното обкръжение на един от своите учители. Седем години по-късно Ласкер се връща в Берлин и записва математическия факултет на университета. Шахът и сега поглъща вниманието и времето му и той достига майсторското звание на шампионата на Германския съюз.
След това подобно на Щайниц зарязва учението, но временно, за да защити през 1902 бляскаво дисертацията си по математика и философия.
Приятелството с Айнщайн.
Към този период се отнася и сближаването между Ласкер и един от най-големите умове - великия Алберт Айнщайн. Впечатлен от разностранната култура и познания на Ласкер в различни области на науката, в автобиографията си Айнщайн отбелязва: "Д-р Емануел Ласкер бе една от най-забележителните личности, с които имах възможност да се познавам."
Стилът на игра на Ласкер нямал външен блясък. Нещо повече - редица от победите си той постигал, след като попадал в трудни ситуации, но в края на краищата всичко завършвало благополучно. Търсейки секрета на този феномен, критиците достигнали до абсурда, че Ласкер хипнотизира съперниците. Впрочем 50-60г. по-късно същото твърдяха дори гросмайстори за осмия световен шампион, Вълшебника от Рига Михаил Тал. На турнира на претендентите през 1962 Паул Бенкьо се яви в една от партиите си срещу него с тъмни очила, за да се предпази от хипнозата, но и това не му помогна.

Всъщност истината е съвсем друга. Играта на д-р Ласкер (и на Тал) винаги се е отличавала с изключителна воля и целеустременост, с жажда за борба. И разбира се, с отлична ендшпилна техника и дълбоко разчитане на вариантите. Наред с това д-р Ласкер бил философ и в шахмата, обогатявайки го с редица елементи от науката. Най-същественото обаче е, че той пръв почва да прилага психологическите аспекти в шахматната борба - изучава задълбочено партиите на най-опасните си съперници, техния стил на игра, силните им и слабите им страни.
 
Тази информация той използва много ефикасно и поставя във всяка партия най-неприятните за противника проблеми. "Много често, правейки умишлено слаби ходове, той устремява партията право към пропастта. Ласкер също провисвал над пропастта, но благодарение на силата си успява да се задържи, тласкайки съперника към бездната", пише гросмайстор Рети след щателен анализ на творчеството на шампиона. Така д-р Ласкер пръв стига до схващането, че битките трябва да се водят не само в рамките на 64-те квадрата, не толкова срещу фигурите на противника, колкото срещу самия противник, срещу неговата воля и характер, срещу неговата нервна система. Защото шахът е борба между живи хора. През продължителното си владичество Ласкер защитава короната си в шест мача. Той бил упрекван за подбора на съперниците си в тях. Често и с основание.
Първия двубой за защита на титлата той играл например едва 13 години след възкачването на престола. Освен това не винаги изборът му падал на най-силните за разлика от Щайниц. По онова време обаче още нямало международна федерация, която да регулира борбата.

"Твърде съмнително е, че Ласкер би удържал своята титла, ако бе играл с Рубинщайн между 1909 и 1914
", казва по този повод д-р Макс Еве.
 
   
АВТОР: Живко Кайкамджозов
   
 
::.1.:: Шахът преди официалните световни първенства ::
::.2.:: Вилхелм Стейниц (1886—1894) ::
::.3.:: д-р Емануел Ласкер (1894—1921) ::
::.4.:: Хосе Раул Капабланка (1921—1927) ::
::.5.:: д-р Александър Алехин (1927—1935, 1937—1946) ::
::.6.:: д-р Макс Еве (1935—1937) ::
::.7.:: Михаил Ботвиник (1948—1957, 1958—1960, 1961—1963) ::
::.8.:: Василий Смислов (1957—1958) ::
::.9.:: Михаил Тал (1960—1961) ::
::.10.:: Тигран Петросян (1963—1969) ::
::.11.:: Борис Спаски (1969—1972) ::
::.12.:: Роберт Фишер (1972—1975) ::
::.13.:: Анатолий Карпов (1975—1985, 1993—1999 ФИДЕ) ::
::.14.:: Гари Каспаров (1985—1993,1993—2000 ПША) ::
::.15.:: Александър Халифман (1999—2000) ::
::.16.:: Вишванатан Ананд (2000—2002) ::
::.17.:: Руслан Паномарьов (2002—2004) ::
::.18.:: Рустам Касимджанов (2004—14 Октомври 2005) ::
::.19.:: Веселин Топалов (14 Октомври 2005 - до днешни дни) ::
 
  <<начало>>