::НОВ САЙТ ! ::поща <<начало>>
   
:: ОРЪЖИЕТО НА ЩАЙНИЦ Е ЛОГИКАТА...
Първият крал на шахмата довежда до лудост съперниците:

Вилхелм Щайниц, тринадесетото и най-малко дете на Йозеф Саломон, е роден на 14 май 1836 г. в Прага. С шахмата Щайниц се запознава, като наблюдава играта на баща си. С първия шахматен комплект се сдобива във Виена на принципа направи си сам - изрязва фигури от картон, надписва ги със съответните имена - цар, царица, топ и др. Шахматната дъска си рисува.
Щайниц оставя името си в историята не само като първи световен шампион, но и като основоположник на научния шахмат. Убеден е, че в играта действат железните закони на логиката. Оттук произтича и максимата му: "Трябва да се атакува само тогава, когато са налице благоприятни признаци на позицията." Докато девизът на старите майстори и романтиците бил "Атака на всяка цена!".
 
Вместо политехниката - в кафенетата на Виена...
След I международен турнир в Лондон 1851 г. шахматният живот в Европа замира. По това време беден студент се препитава чрез игра на залози в малко кафене във Виена. Съперниците му - чиновници и търговци, аристократи и офицери, не предполагат, че играят с бъдещия световен първенец Вилхелм Щайниц. Неговият баща Йозеф Саломон Щайниц - търговец на железарски материали в Прага, го изпраща да следва във Виенската политехника със заръката: "Учи здраво, ти ще бъдеш нашият инженер!" Годините се нижат, но инженерът не се връща у дома. Междувременно Андерсен спечелва II международен турнир в Лондон (1862 г.) и напомня на шахматния свят, че той е неговият крал. В турнира участва и Щайниц. Класира се шести, но спечелва първа награда за красота на играта. След турнира остава в английската столица, защото в лондонските кафенета залозите за партиите са значително по-високи, отколкото във Виена. Това е единственият източник за препитание на бъдещия шампион.
Лондонската драма...
Натурализираният лондончанин започва да побеждава един след друг английските майстори и става кумир на Острова. Там решават, че най-после е дошъл часът на разплатата с Андерсен. Предлагат му мач срещу Щайниц през лятото на 1866 г. Щайниц приема с охота всяка среща със силен противник, без да се интересува от призове и звания. Вълнува го само красотата на играта. Мачът започва в Лондон на 18 юли и продължава до 10 август. Играят до 8 победи, без да зачитат ремитата. Партията може да продължи 8 часа без прекъсване при контрола по 20 хода за 2 часа на всеки от съперниците. Това изисква голямо физическо напрежение, особено за Андерсен, който е с 18 години по-възрастен от Щайниц. Наградният фонд е почти символичен - 100 лири стерлинги за победителя и 20 за победения.Първата партия завършва с блестяща победа на Андерсен. Реакцията на Щайниц е 4 поредни победи! Англичаните ликуват, като предвкусват успеха в мача. Но настъпва нов обрат - серия от 4 победи за Андерсен! След 12-ата партия резултатът е 6:6. Остават последните две. Печели ги Щайниц.
 
Двубоят Щайниц - Андерсен остава в историята като най-кръвополитния от всички - нито една партия не завършва реми!
След победата англичаните обявяват Щайниц за световен шампион. В регламента на мача обаче никъде не става дума за това. Трябва да минат цели 20 години, за да докаже, че наистина е най-силният в света и да получи официално признание.
Години преговори с претендента...

През 70-те години Щайниц разгръща големия си талант и побеждава гросмайсторите Бърн, Блекбърн и Цукерторт. И едва тогава вече е всепризнат кандидат №1 за световната титла. Претендент №2 става известен след 6 години - Йохан Цукерторт (1842-1888), когато побеждава в двумесечния супертурнир в Лондон през 1883 г. 14 изтъкнати майстори. Цукерторт набира 22 точки от 26 партии, с цели 3 пред Щайниц и с 5,5 пред Блекбърн. Резултатът е тежък удар за Щайниц. Подронения си авторитет той може да възстанови само в мач с Цукерторт. Преговорите за този първи официален двубой за световната титла се проточват три години. Междувременно Щайниц се преселва в Ню Йорк. Цукерторт е истински феномен - владее 12 езика, има докторати по химия и психология...
...Освен това е музикален педагог и журналист, автор на много трудове по философия и теология, отличен фехтовач, шампион на Берлин по домино и изкусен стрелец. Ветеран от три войни, с 9 ордена за храброст. Той обаче зарязва всичко, защото мечтата на неговия живот е да стане световен шампион по шахмат.

На 11 януари 1866 г. в препълнената зала на "Картиър Академи" на Пето авеню в Ню Йорк Цукерторт прави първия си ход - 1.d4. Очите на всички се вторачват в голямото демонстрационно табло на сцената, нещо невиждано дотогава.
Изобретението е на трикратния американски шампион капитан Джордж Макензи. Той лично възпроизвежда ходовете, които след това по телеграфа се отправят към десетките шахматни клубове на Америка и към Лондон.

Трагичният край на съперниците...
С краен резултат 10:5 победи при 5 ремита Щайниц печели мача и става първият официален носител на титлата световен шампион. Коронясват го в Манхатънския шахматен клуб на 20 май 1886 г. Победителят получава 1000 долара, победеният - 750. Цукерторт не издържа колосалното напрежение на мача. Неговата фантазия се оказва безсилна при сблъсъка с рационалния метод на игра на Щайниц. Това довежда до психическа криза, след това и до депресия. В решаващата фаза на турнира той е очевидно болен. Положението му бързо се влошава и през 1886 г. умира в Лондон едва 46-годишен.
"Мачът с Щайниц му струваше не само короната, но и живота", отбелязва съчувствено д-р Зигберт Тараш.
Щайниц защитава титлата си в три мача - два срещу Михаил Чигорин и един срещу Исидор Гунсберг. "Гунсберг не победи Щайниц, но доказа, че Щайниц може да бъде победен", пише д-р Тараш. Това прави д-р Ласкер четири години по-късно. Щайниц умира на 12 август 1900 г. в Ню Йорк.
   
 
АВТОР: Живко Кайкамджозов
   
 
::.1.:: Шахът преди официалните световни първенства ::
::.2.:: Вилхелм Стейниц (1886—1894) ::
::.3.:: д-р Емануел Ласкер (1894—1921) ::
::.4.:: Хосе Раул Капабланка (1921—1927) ::
::.5.:: д-р Александър Алехин (1927—1935, 1937—1946) ::
::.6.:: д-р Макс Еве (1935—1937) ::
::.7.:: Михаил Ботвиник (1948—1957, 1958—1960, 1961—1963) ::
::.8.:: Василий Смислов (1957—1958) ::
::.9.:: Михаил Тал (1960—1961) ::
::.10.:: Тигран Петросян (1963—1969) ::
::.11.:: Борис Спаски (1969—1972) ::
::.12.:: Роберт Фишер (1972—1975) ::
::.13.:: Анатолий Карпов (1975—1985, 1993—1999 ФИДЕ) ::
::.14.:: Гари Каспаров (1985—1993,1993—2000 ПША) ::
::.15.:: Александър Халифман (1999—2000) ::
::.16.:: Вишванатан Ананд (2000—2002) ::
::.17.:: Руслан Паномарьов (2002—2004) ::
::.18.:: Рустам Касимджанов (2004—14 Октомври 2005) ::
::.19.:: Веселин Топалов (14 Октомври 2005 - до днешни дни) ::
 
  <<начало>>